Илюзии

Автор: Иван Вирипаев

Превод: Нева Мичева

Режисьор: Нено Койнарски

Сценограф: Ясмин Манделли

Композитор: Димитър Еленски

Участват: Антъни Пенев, Боян Петров, Ванеса Пеянкова, Жаклин Даскалова

Продуцент: Artitude

„Илюзии“ от Иван Вирипаев е трагикомична история за любовта, паметта и човешката нужда да вярваме в собствените си версии на истината.

Две семейни двойки, повече от петдесет години общ живот, спомени, обещания, признания и тайни. Четирима души, които би трябвало да се познават по-добре от всеки друг. Но какво всъщност означава да познаваш някого? И можем ли някога да бъдем напълно сигурни, че познаваме дори себе си?

В света на Вирипаев любовта не е толкова проста, колкото изглежда. Това, което приемаме за истина, може да се окаже самозаблуда. Предателството може да бъде вярност. Един и същ живот може да изглежда съвсем различно в зависимост от човека, който го разказва.

В мрачно-комедийната интерпретация на режисьора Нено Койнарскивлизат Ванеса Пеянкова, Жаклин Даскалова, Антъни Пенев и Боян Петров — актьори, които ще срещнем не пред камерата, а този път на театралната сцена.

„Илюзии“ не пита дали любовта е истинска.

Пита нещо много по-неудобно:

Има ли значение дали е истинска, ако цял живот сме вярвали в нея?

Спектакъл на театрална компания ARTITUDE.

Защо „Илюзии“ се превърна в събитие за съвременния театър? Текстът на Иван Вирипаев е написан през 2011 г. и бързо придобива международен живот: световната премиера е на 29 септември 2011 г. в Кемниц, Германия, а само месец по-късно авторът прави московска сценична версия в „Практика“, включена и в програмата на фестивала NET. Формата е умишлено „разказваческа“ – четирима изпълнители пряко се обръщат към публиката и редуват монолози, така че действието се случва в представите ни, а не в декора.

Пиесата проследява историите на две стари двойки, познати от текста като Сандра, Дени, Албърт и Маргарет. Всяко „свидетелство“ измества предишното и поставя под въпрос възприятието ни за истина, за вина и за благодарност. Една изповед звучи като финал, а следващата я разплита – с чувство за хумор и с тиха жестокост. Именно тази конструкция е причината „Илюзии“ да се поставя от театри в Германия, Русия и Полша и да остава актуална повече от десетилетие: не сюжетът е водещ, а способността на словото да променя гледната точка.

Какво да очаквате от премиерата на ARTITUDE? Новият прочит се опира на силата на актьорския разказ – без свръхжест и без маскировка. Режисьор с опит както на сцена, така и пред камера избира прецизен темпо-ритъм и видимо доверие в текста. В такава рамка всяка пауза е важна, а детайл – реплика, дата, дребна молба – може да обърне цяла биография. Точно това прави срещата на четиримата изпълнители с публиката напрегната и жива: говори се просто, но под повърхността клокочат морални дилеми.

За любопитните факти

• Официалната немска премиера е в Städtische Theater Chemnitz; критиката тогава подчертава минимализма и „слуховия“ характер на спектакъла.
• Московската версия на Вирипаев често се играе при включено салонно осветление и с централна „кафедра“ – жест, който премахва илюзията за „превъплъщение“ и поставя думите в центъра.
• Българските сцени познават пиесата: още през предното десетилетие тя влиза в репертоар и по-късно се завръща в обновени версии – показател, че темите ѝ резонират силно у нас.

Ако темата за партньорството под лупа ви е близка, разгледайте и Отчаяни съпрузи. Харесвате мощен разказ от първо лице – сравнете подходите със сценичния роман в Чамкория. За още интимни истории за любов и избори вижте Аз, която те обича или съботно-неделната нежност на Неделя сутрин. А ако ви интересуват срещите между личната памет и сценичното въображение, обърнете внимание на Място, наречено Другаде и палитрата от жанрове в Балерината, която запали оперетата.